15.12.2008 г., 7:53

Предизвикателство

822 0 2
Тази вечер искам да разкажа,
за моя най-добра приятелка,
за кратко ще я наричам Тя.
Животът ѝ, макар и малък,
не веднъж, пресядаше кат залък.
Живя го Тя,
на два-три пъти
за малко да умря,
но въпреки това успя -
наново заживя.
В миналото, както казах,
много претърпя.
За жалост, случи се денят -
затвори своята врата,
без да разбере
прекъсна връзката си със света.
Чувствата ѝ
свършили са свойте дни,
а нямаше и други за мечти.
За мислите... не питай!
Погледа ѝ бе,
в други светове.
И сякаш виждах птица без криле!
Поезията на друг прочете Тя,
усети допир, заживя стиха
в осакатената душа.
Стихове четеше през деня и нощта
и мисли, чувства чужди - оживя
една ограбена душа.
Разтръска Тя глава,
разпери плахо своите крила,
тогава полетя.
Вдъхновявана от чуждите слова,
намери смисъла в това -
животът продължи с поезия.
Чудесно, тя успя!!!
И ако видиш там, някой като Тя,
да вдъхновява се от твоите слова,
той знае как е без крила,
навярно диша само заради полета!

Благодаря на поета, който без да знае,
със стиховете си предизвика желанието за живот на Тя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...