Предизвикателство
за моя най-добра приятелка,
за кратко ще я наричам Тя.
Животът ѝ, макар и малък,
не веднъж, пресядаше кат залък.
Живя го Тя,
на два-три пъти
за малко да умря,
но въпреки това успя -
наново заживя.
В миналото, както казах,
много претърпя.
За жалост, случи се денят -
затвори своята врата,
без да разбере
прекъсна връзката си със света.
Чувствата ѝ
свършили са свойте дни,
а нямаше и други за мечти.
За мислите... не питай!
Погледа ѝ бе,
в други светове.
И сякаш виждах птица без криле!
Поезията на друг прочете Тя,
усети допир, заживя стиха
в осакатената душа.
Стихове четеше през деня и нощта
и мисли, чувства чужди - оживя
една ограбена душа.
Разтръска Тя глава,
разпери плахо своите крила,
тогава полетя.
Вдъхновявана от чуждите слова,
намери смисъла в това -
животът продължи с поезия.
Чудесно, тя успя!!!
И ако видиш там, някой като Тя,
да вдъхновява се от твоите слова,
той знае как е без крила,
навярно диша само заради полета!
Благодаря на поета, който без да знае,
със стиховете си предизвика желанието за живот на Тя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Йорданова Всички права запазени