Предколедно

9 dic 2013, 11:13

Poesía

490 1 3

Мили Дядо Коледа,
всъщност бях добра.
Може би заслужих много чудеса.
Списъкът ти зная, че е пак препълнен,
и ще разтоварваш чак докато съмне...
Но... тази китара, дето много исках
замени я. С вяра. И с любов наплискай
всеки който ходи мрачен по земята.
Също много искам радост за децата
дето нямат дом, родители, играчки...
Нека ги прегърне (поотделно, всички)
някой, който може обич да раздава.
Сътвори им чудо! Те го заслужават.
Събуди Надеждата, нека да я има
та да не поглеждат тъжно тая зима...
Гладните стопли ги с малък жест човечен
и махни веригите дето все ни пречат
да намерим смисъла в тупкането вляво,
да прегърнем ближния, да ни стане бяло...
И да си простиме всички греховете,
да си подадеме в тъмното ръцете...
Още много, много... да напиша мога...
но ще спра дотук и... просто ще се моля.
...

Мила ми Павлина,
четох... Натъжи ме.
Мило е, че помниш още моето име...
Храброст е, че вярваш още в чудесата...
Затова писмото ти... аз на Бог ще пратя!..

Павлина Соколова
'декември 2013 г.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

suleimo (Дани Сулакова)

2013-12-10T15:00:37+02:00

Вълнуващо писмо!
Sanvali (Санвали)

2013-12-09T12:34:50+02:00

Поздрав и от мен! Споделям и оценявам!
gudel4e (Дияна)

2013-12-09T12:30:48+02:00

Поздравления !!! Истински и тъжно...
"да намерим смисъла в тупкането вляво,
да прегърнем ближния, да ни стане бяло..."
Много е чисто и мило... Много харесах. Споделям желаноята ти.