Дали за мене има църква
и там за теб да се помоля?
Във мене нещо се обърква
и аз пред теб ще се разголя.
В ръцете ще ти дам сърцето.
Душа пред твойта ще заложа.
В подножието на лицето
усмивката си ще положа.
Със думи страстни ще поискам
да бъдеш вечно мое слънце.
Във мъжки длани ще те стискам
да те превърна в златно зрънце.
Това сега ако откажеш
и с мене твърдо се разминеш,
добре е "Сбогом!" да ми кажеш
и като спомен да отминеш...
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados