18 oct 2009, 6:44

Предопределение 

  Poesía
991 0 3

Пианото, сълзата на клавиша,
свещта, догаряща със страх;
камината, шампанското въздиша
до огъня, а ти - до тях.

Косата ти се слива с абаноса,
в очите виждам две сълзи.
Едната падна, позлати подноса,
в сърцето другата гори.

Не се сърди, аз също те желая,
но не сега. Не съм готов.
Тя, любовта, е хубава до края,
нуждаеш ли се от любов.

На малки глътки искам да те пия,
от пясък да те събера,
да те превърна в песен и в стихия,
когато имам нужда от това.

И ето - виж обикновена стая,
с камина - печка на дърва,
но толкова сме близо, че не зная
коя е моята ръка.
     

© Бисер Бойчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??