Не, така не пробвай,
друг начин има, за да видиш любовта.
В спомени тежки не се заробвай,
а дай път на страстта.
Затвори очи, вместо да ги отвориш,
понякога в мрака вижда се всичко.
Остани така, без да говориш,
заслушан в красивата тишина.
Сега в мрака ти си господар,
тук всичко е каквото ти желаеш.
И всяко нещо има своя чар,
стига само силно да го пожелаеш.
Създай този свят за теб, за нея,
на мястото на мрака сложи светлина.
И аз от радост ще се смея,
вдъхновен от любовната ви искра.
Създай още слънце, океани.
Заедно с любовта всичко ще може да твориш.
Няма да има за теб тавани,
твое ще е всичко, което решиш.
Да, знам, че не искаш очи да отвориш,
и аз бях така и знам,
но колкото и хубаво да е там, не бива да забравиш,
че в действителност пак си сам.
© Любослав Цветанов Todos los derechos reservados