4 сент. 2012 г., 16:25

Представи си...

561 0 0

Не, така не пробвай,

друг начин има, за да видиш любовта.

В спомени тежки не се заробвай,

а дай път на страстта.

Затвори очи, вместо да ги отвориш,

понякога в мрака вижда се всичко.

Остани така, без да говориш,

заслушан в красивата тишина.

Сега в мрака ти си господар,

тук всичко е каквото ти желаеш.

И всяко нещо има своя чар,

стига само силно да го пожелаеш.

Създай този свят за теб, за нея,

на мястото на мрака сложи светлина.

И аз от радост ще се смея,

вдъхновен от любовната ви искра.

Създай още слънце, океани.

Заедно с любовта всичко ще може да твориш.

Няма да има за теб тавани,

твое ще е всичко, което решиш.

Да, знам, че не искаш очи да отвориш,

и аз бях така и знам,

но колкото и хубаво да е там, не бива да забравиш,

че в действителност пак си сам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослав Цветанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...