24 nov 2011, 23:51

Представи си 

  Poesía
841 0 1

Представи си, че всички ние.

Всичките хора сме тухли.

Градим заедно бараки, къщи и дори дворци.

В основата са силните,

издръжливите и истински красивите.

Инициаторите на

великите идеи.

Знаейки, че никой!

Никой не забелязва ги!

Но те се радват,

нали виждат, че градят!

Виждат какво градят!

В самия център са

Стабилните! Приятелите,

които за да носят тежестта,

имат нужда от своя другар.

Разпределят си товара и радостно

биват. Заедно братски се държат.

Форми красиви те извайват.

Но разчитат винаги

един на друг.

И накрая,

там високо.

Стоят онези,

които гледат към небето.

Мечтаят те за него.

 Стъпили здраво,

използвайки вечната здрава основа

на приятелите долу.

Те проклети са.

Виждат единствено небето.

Изкуството на изграденото

те не виждат.

Но те знаят, че са част от нещо голямо.

Нещо тъй красиво.

Глупави са те, може би?!?

Просто не знаят?!

Но стоят здраво стъпили,

борейки се с природата тъй сурова.

Защото подозират, че всичко е тъй специално!

Тъй красиво!

Те знаят, че добре е да помагаш,

дори когато в недоумение си.

И да! Сега сградата е изградена тъй красива.

Всичко е тъй приказно наивно.

А истината. Тъй мрачна е и страшна!

Боклукът крие се вътре!

В бараката, къщата или двореца.

Там тихичко се смей

дяволът!

Кои са вътре, помислете!?!

Уплаших се! Добре това го знай!

А дали се виждате някъде тук в

това измислено може би общество?

© Валентин Гюров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??