24 нояб. 2011 г., 23:51

Представи си

1.1K 0 1

Представи си, че всички ние.

Всичките хора сме тухли.

Градим заедно бараки, къщи и дори дворци.

В основата са силните,

издръжливите и истински красивите.

Инициаторите на

великите идеи.

Знаейки, че никой!

Никой не забелязва ги!

Но те се радват,

нали виждат, че градят!

Виждат какво градят!

В самия център са

Стабилните! Приятелите,

които за да носят тежестта,

имат нужда от своя другар.

Разпределят си товара и радостно

биват. Заедно братски се държат.

Форми красиви те извайват.

Но разчитат винаги

един на друг.

И накрая,

там високо.

Стоят онези,

които гледат към небето.

Мечтаят те за него.

 Стъпили здраво,

използвайки вечната здрава основа

на приятелите долу.

Те проклети са.

Виждат единствено небето.

Изкуството на изграденото

те не виждат.

Но те знаят, че са част от нещо голямо.

Нещо тъй красиво.

Глупави са те, може би?!?

Просто не знаят?!

Но стоят здраво стъпили,

борейки се с природата тъй сурова.

Защото подозират, че всичко е тъй специално!

Тъй красиво!

Те знаят, че добре е да помагаш,

дори когато в недоумение си.

И да! Сега сградата е изградена тъй красива.

Всичко е тъй приказно наивно.

А истината. Тъй мрачна е и страшна!

Боклукът крие се вътре!

В бараката, къщата или двореца.

Там тихичко се смей

дяволът!

Кои са вътре, помислете!?!

Уплаших се! Добре това го знай!

А дали се виждате някъде тук в

това измислено може би общество?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Гюров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...