1 oct 2024, 6:48

Предупреждение

  Poesía
316 0 0

         П Р Е Д У П Р Е Ж Д Е Н И Е

 

Представяте ли си,на практика какво ще се случи,

ако Борис ръката на Хелен пожелае,

а кумове бъдат Катрина и Мич*

и всички Стихии бъдат на сватбата им поканени?

 

Все още не искаме,да повярваме,

че попарата,която сме надробили,

е най-желаната храна за ураганите,

от която те мощ невиждана придобиват.

 

С нарастването на тяхната сила

и увеличаването броя на жертвите,

истината ще започне,по-ясно да се разкрива,

ще расте осъзнаването за невзетите мерки.

 

Има все още реална възможност,

в рамките на година само една

на въглеродния отпечатък юздата да сложим

и на Стихиите да спрем убийствения размах.

 

Войните в Украйна и Близкия Изток,

продукт на човешката алчност,омраза и глупост,

ще изглеждат като невинна детска приказка,

когато на Стихиите пулсът Мощен затупка....

 

Точно това ни вече очаква

и времето никак не е далеч,

не трябва прославен да бъдеш оракул,

ужасните анонси,за да разчетеш.

 

*Имена на урагани

 

 28.09.2024г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...