12 oct 2016, 2:12

Предвечер, обичам...

755 2 5

Предвечер, обичам...

 

... Така в часовете най - дълбоки на погледа ти ,

когато здрача копнее за прегръдката на слънцето

и усмивката ти изпълва света ми с магическа същност,

сърцето ти е убежището на устните и душата ми

в мечтата да отпия от еликсира на живота...

и да потъна в теб неутолимо отново и отново...,

на дълбоко, надълбоко, още по надълбоко...,

защото нощем, денем, по средата...все те обичам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мила Ел, благодаря от сърце, приятелко!
    Прекрасна Звездичке, радваш ме и благодаря!
    Вълшебно Суми, благодаря...
    Великолепна Нежност, благодаря!
    Сладко Ади, вълшебно е, благодаря!
    Безброй поздрави и прегръдки за всички!
  • Вълшебно е това - обичам...
  • Със Sumalia (Сумалия Хосе) . Поздрав за прекрасния стих Лили!
  • Прекрасно признание! Харесвам много емоциалността, с която пишеш. Когато нещо излезе от сърцето е истински красиво и стойностно или по - точно няма цена.
  • Винаги...! Вечността се крие само в любовта, само тя оцелява, времето минава, но тя... Целувката по сърцето направо ме разтърси и... радвам се да прочета...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...