Предвечер, обичам...
... Така в часовете най - дълбоки на погледа ти ,
когато здрача копнее за прегръдката на слънцето
и усмивката ти изпълва света ми с магическа същност,
сърцето ти е убежището на устните и душата ми
в мечтата да отпия от еликсира на живота...
и да потъна в теб неутолимо отново и отново...,
на дълбоко, надълбоко, още по надълбоко...,
защото нощем, денем, по средата...все те обичам...
© Лили Вълчева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
