27 nov 2019, 13:56

Предзимна заигравка с морето

  Poesía » Otra
914 4 19

Предлагам да си поиграем

и в рими общо морска

есенна картина да изваем!

На който нещо му се "светне",

нека да го метен!

Който пък му дойде да напасва

пъзела да редактира -

нека да акомпанира!

1.

Самотно и студено, потънало в нега,

побрало сякаш самотата на света,

целувайки по навик скалите и брега,

с предчувствие за зима, застинало

до хоризонта под покрив от мъгла...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Паленка, създала си ни екипна работа! Ее, откъде ти идват в главичката такива предизвикателства!

    И скри се океанът във шубрака ,
    в пазвата на дрипавата есен,
    че зимата ни пак очаква
    и всичко ще е бяла песен!

    Набързо го скалъпих!
  • Усещам синьото червило на морето, удавило неонова звезда.
    Синьо е и диво, не връща се никога назад.
    Какво като се крият, зимни залези и лунна сълза...
    Под пердето на делфините, плуват корали и скелети на отминали лета!
    Зима е, зима е, но усещам молитвата на рибите и скрежта в
    ланандулово пълнолуние!
    Зима е, зима е, а морето се бори с неонова звезда!
    By niki_art!
  • Толкова сте пъстри, че ми е кеф да ви чета. Пепи, адмирации за хрумването!
  • 3в мъглата намига-светулчица чудна,
    пристан за души неспокойни,
    жадуващи суша, сред толкоз сърдити вълни.
  • !!!

Не ме залъгвай, море 🇧🇬

Вълна́ прати ми мощна, да отплувам,
вълна́, която пазиш ти за мене.
Във твоите прегръдки ще зимувам,
а може да ме пратиш в друго време.
Сред вихъра на развилнели страсти, ...
780 5 4

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...