BG-bodil (Люсил)
82 1459
15 jun 2010, 10:15

Преглътнато време 

  Poesía
1034 0 27

/посветено на верния ми приятел/

 

Вече няма причина навън да вали.

Обещаваше въздухът на дъжд да ухае.

Вдишах - с него да изпълня  гърди...

застоелият дъх на топлина ме замая.

 

Не намираш сили и ти за сълзи.

Много плакахме с теб, дали изхабихме

наш`та дарба до дъжд да боли...

или с тъгата някак се примирихме.

 

И притихнахме – първо аз, после ти.

Днес сподавят ни капки преглътнати.

Няма дъжд, няма хлад, няма ни,

изпарихме се – плътно прегърнати.

© Люсил Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Много плакахме с теб, дали изхабихме

    наш`та дарба до дъжд да боли..."
    или на края внезапно открихме,
    че дъга и без дъжд може да сътворим...
  • Дай Боже всекиму такава прегръдка!
  • Благодаря за вниманието, Вили, Феичке, Ивон!
    Лео, харесва ми да ме препрочиташ И да - чувам, че някъде вече цяла седмица вали
  • Силно! Поздрав, Люси!
  • Притихнах и аз, и се смалих, но чакам живителния дъжд!
  • Особено скъпи за мен творци и коментари! Благодаря ви, Даниела, Стефка, Весела, Лео, Елена, Ангел, Стелче, Селвер, Обикновен!
  • Щом има изпарение, следва кондензация,
    така ни повеляват всемирните закони,
    и нови капки дъжд, уви, не са сензация,
    ако не духне вятър, валежа да прогони ...

  • Люсче, прекрасна си... Красива поезия е твоята! Прегръщам те /без изпарение/!
  • Поздравления, Люси!
    Страхотно посвещение!
  • Уаууу! Истинска поетична бомба си, Люсил!!!
  • "И ще сме призрачно непредвидими,
    сияйно истински,
    притворно живи –
    частици две от невъзможната любов
    между небето и земята."
    (Цветелина Иванова)

    Поздравления!
  • Красиво се изразяваш
  • Люсил, творбата ти е страхотна, но особено много ме впечатли финала!!! Поздравления и от мен!
  • Поздрав сърдечен и за вас, Веси, Борис, Пепи! Благодаря ви, мили хора!
  • Прекрасен стих, има болка, позната! Дъждът пречиства и прави кристален както въздуха, така и душата! Успех мила!
  • Когато приятелство днес изпари
    в душата ни мълнии зреят
    и грачат молитвено дъжд да вали
    ...потоци пак утре ще пеят!
  • Благодаря ви за отзивите, творци! ЗЕМ, Петя, Водолейче, Вили, Плами, Никол, Арихо, Любо, Петинка, Марианка, Пепър!
  • хубав!
  • Поздрав,Люси!Кратко,логично...хубаво!
  • Поздрави, Люси!
  • Притихнах и аз...и ми се прииска да се изпаря...замян!!!
  • Люсил, разби ме! Страхотна емоция...6!
  • В тази вселенска тъга си вплела надеждата, Люсил!!! Поздрав сърдечен!!!
  • Клепка прегръдка и от мен,Люси!
  • "Много плакахме с теб, дали изхабихме
    наш`та дарба до дъжд да боли...
    или с тъгата някак се примирихме." Браво, Люси! Докосна ме стихът ти и нещо се сви в мен!
  • Прегръдка,Бодилче!
  • Да усещаш...
    / по София Сладенько /

    Месец - масло появи се. Комат Слънце е препечен.
    Диаманти на Небето са звездите тази вечер.
    Прошумя Съдба - Комета. В крайна сметка - само диря.
    Скоротечен е Поетът. След смъртта му го намират...

    Поднебесното Кандило на Небето дръпна ципа...
    Бебе в Тъмно се родило, а пък майчицата хлипа...
    Пеленки пере Баира, а пък Облакът изстисква...
    Как на бебе да придиряш? Как от бебе да изискваш?

    Сякаш цялата Вселена вече е душевноболна...
    Океанът - до колене... Андромеда - недоволна...
    Изкривен Светът в басейна галактическа вода...
    Като Бог над нас се вдига По-Нещастно от сега...

    То ни и конците дърпа... Едноклетъчни земляни...
    Щом отпусне малко въздух, все едно че си изяден...
    Не издържат тънки клонки тежки ябълки наесен...
    Време на марионетки... На медузите със песен...

    Какво повече да ти река, Приятелко?!?
    Зем.
Propuestas
: ??:??