Преглътнато време

Poetry

1.3K 0 26

/посветено на верния ми приятел/

Вече няма причина навън да вали.

Обещаваше въздухът на дъжд да ухае.

Вдишах - с него да изпълня гърди...

застоелият дъх на топлина ме замая.

Не намираш сили и ти за сълзи.

Много плакахме с теб, дали изхабихме

наш`та дарба до дъжд да боли...

или с тъгата някак се примирихме.

И притихнахме – първо аз, после ти.

Днес сподавят ни капки преглътнати.

Няма дъжд, няма хлад, няма ни,

изпарихме се – плътно прегърнати.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pumuckl (Елена)

"Много плакахме с теб, дали изхабихме

наш`та дарба до дъжд да боли..."
или на края внезапно открихме,
че дъга и без дъжд може да сътворим...

2010-12-22T11:03:41+02:00
bojilova1 (Петя Божилова)

Дай Боже всекиму такава прегръдка!

2010-07-11T10:09:19+03:00
BG-bodil (Люсил)

Благодаря за вниманието, Вили, Феичке, Ивон!
Лео, харесва ми да ме препрочиташ И да - чувам, че някъде вече цяла седмица вали

2010-06-23T15:21:15+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Силно! Поздрав, Люси!

2010-06-17T14:47:27+03:00
vita65 (Виолета Арнаудова)

Притихнах и аз, и се смалих, но чакам живителния дъжд!

2010-06-17T14:42:12+03:00