2 oct 2007, 14:26

Прегръщане отвътре

  Poesía
1K 0 3
Вървиш и тичаш, или се въртиш...
Попадаш във прегръдка от мълчание...
А вътре в себе си тъга таиш,
сподавена от ледено дихание...

И чувстваш колко малък си сега,
чак губиш се сред нищото огромно...
Около тебе лепкава мъгла
задавя те с ухание отровно...

Но знаеш, че отдавна си отровен!
Отровата разяжда те изцяло!
От този сладък нейн вкус оловен
зависими са те - душа и тяло...

Не можеш да го пуснеш да си тръгва -
изгубваш нещо мъничко и живо,
но бавничко сърцето ти изтръгва,
когато се обръща мълчаливо...

Тогава рухваш тежко на земята,
удавен във сълзи и в самота.
В безсилие умира ти душата!!!
Сред жалките останки на плътта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дани Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...