Oct 2, 2007, 2:26 PM

Прегръщане отвътре 

  Poetry
704 0 3
Вървиш и тичаш, или се въртиш...
Попадаш във прегръдка от мълчание...
А вътре в себе си тъга таиш,
сподавена от ледено дихание...

И чувстваш колко малък си сега,
чак губиш се сред нищото огромно...
Около тебе лепкава мъгла
задавя те с ухание отровно...

Но знаеш, че отдавна си отровен!
Отровата разяжда те изцяло!
От този сладък нейн вкус оловен
зависими са те - душа и тяло...

Не можеш да го пуснеш да си тръгва -
изгубваш нещо мъничко и живо,
но бавничко сърцето ти изтръгва,
когато се обръща мълчаливо...

Тогава рухваш тежко на земята,
удавен във сълзи и в самота.
В безсилие умира ти душата!!!
Сред жалките останки на плътта!

© Дани Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??