Вървиш и тичаш, или се въртиш...
Попадаш във прегръдка от мълчание...
А вътре в себе си тъга таиш,
сподавена от ледено дихание...
И чувстваш колко малък си сега,
чак губиш се сред нищото огромно...
Около тебе лепкава мъгла
задавя те с ухание отровно...
Но знаеш, че отдавна си отровен!
Отровата разяжда те изцяло!
От този сладък нейн вкус оловен
зависими са те - душа и тяло... ...