14 may 2008, 11:28

Преход 

  Poesía » De amor
552 0 1
Душата ми е като птичка,
намерила покой
от дълъг път и страшна зима.
Душата ми е като птичка,
извисила се над цялата Земя,
а над нея... обширна синева.
Останах с надежда и с радост във очите,
бях самотна, плаха и безсилна,
животът ми преливаше от черно в бяло,
а птичето в душата беше отлетяло.
Но една надежда и радост във очите
ми превърнаха във празник дните. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Точева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??