14 may 2008, 11:28

Преход

723 0 1

Душата ми е като птичка,
намерила покой
от дълъг път и страшна зима.
Душата ми е като птичка,
извисила се над цялата Земя,
а над нея... обширна синева.

Останах с надежда и с радост във очите,
бях самотна, плаха и безсилна,
животът ми преливаше от черно в бяло,
а птичето в душата беше отлетяло.
Но една надежда и радост във очите
ми превърнаха във празник дните.

Сега живея, защото имам сили,
още дишам, защото живи са мечтите,
усещам копнежа си в очите
и чувам сърцето ми как силно бие.

Една съдба, споделяна от двама
и разказ, на който нямам края.
Две сърца в една душа туптят
и двама души един живот делят.


Душата ми е като птичка,
намерила покой
от дълъг път и страшна зима.
Душата ми е като птичка,
извисила се над цялата земя,
а над нея... обширна синева.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Точева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...