Душата ми е като птичка,
намерила покой
от дълъг път и страшна зима.
Душата ми е като птичка,
извисила се над цялата Земя,
а над нея... обширна синева.

Останах с надежда и с радост във очите,
бях самотна, плаха и безсилна,
животът ми преливаше от черно в бяло,
а птичето в душата беше отлетяло.
Но една надежда и радост във очите
ми превърнаха във празник дните.

Сега живея, защото имам сили,
още дишам, защото живи са мечтите,
усещам копнежа си в очите
и чувам сърцето ми как силно бие.

Една съдба, споделяна от двама
и разказ, на който нямам края.
Две сърца в една душа туптят
и двама души един живот делят.

Душата ми е като птичка,
намерила покой
от дълъг път и страшна зима.
Душата ми е като птичка,
извисила се над цялата земя,
а над нея... обширна синева.