9 feb 2020, 0:36  

Преходни години

  Poesía » Civil
718 0 0

Когато в летаргия народът заспива

и ценностите си морални затрива,

когато баби ровят в кофите за боклука,

а на властта за народа не и пука

и бедните едва свързват двата края,

аз се възмущавам и туй не трая,

народе, проблемите ти аз зная

и за съдбата ти тежка не нехая,

но, уви, не зная какво да сторя,

не мога сам системата да боря

и слепци с очи явно още те водят...

Погледни, не знаят накъде ходят,

насочват те към пропаст неволно,

но ти сляпо ги следваш доброволно.

Водата ти даже взимат, та да са богати,

а ти, уви, отново във властта ги прати.

Ако искаш да сполучиш, да те има -

овласти който малко от теб ще взима!

Нередностите виждаш, но мълчиш,

стресни се ти и недей вече да спиш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...