Когато в летаргия народът заспива

и ценностите си затрива,

когато баби ровят в кофите за боклука,

а на властта за народа не и пука

и бедните едва свързват двата края,

аз се възмущавам и туй не трая,

народе, проблемите ти зная

и за съдбата ти не нехая,

но, уви, не зная що да сторя,

как да те спася от на отвъдното покоя,

че слепци с очи те водят

и сами не знаят накъде ходят,

насочват те към пропаст неволно,

а ти ги следваш доброволно.

Водата ти даже взимат, та да са богати,

а ти пак във властта ги прати.

Нередностите виждаш, но мълчиш,

стресни се и недей вече да спиш!