9 февр. 2020 г., 00:36  

Преходни години

719 0 0

Когато в летаргия народът заспива

и ценностите си морални затрива,

когато баби ровят в кофите за боклука,

а на властта за народа не и пука

и бедните едва свързват двата края,

аз се възмущавам и туй не трая,

народе, проблемите ти аз зная

и за съдбата ти тежка не нехая,

но, уви, не зная какво да сторя,

не мога сам системата да боря

и слепци с очи явно още те водят...

Погледни, не знаят накъде ходят,

насочват те към пропаст неволно,

но ти сляпо ги следваш доброволно.

Водата ти даже взимат, та да са богати,

а ти, уви, отново във властта ги прати.

Ако искаш да сполучиш, да те има -

овласти който малко от теб ще взима!

Нередностите виждаш, но мълчиш,

стресни се ти и недей вече да спиш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...