11 jul 2020, 1:51  

Преимуществото на къртицата

  Poesía » Civil, Otra
1.1K 10 17

Почернели и

слепи създания, 

населяващи 

долното царство, 

те се крият и

стискат очите си 

да не видят,

че могат да чувстват.

Да не знаят

какво ги е мачкало.

Че нахално

натискат

главите им.  

Как приличат

на новите варвари - 

опекуни

превзели

с костюмите

и с навъсени

вежди превзели,

свободата

да ходим изправени.

Под ръка да

разхождаме истини,

справедливост,

защото не искаме.

А къртиците

с пръстчета рият,  

на могили

нареждат си службите.  

Закърнели

до корен безсилия,  

страховете

извили гръбнаците.

Ако пукнат

не значи победа 

и не значи,

че дългото време

е нанесло

щета по лопатките. 

Означава,

че нямат проглеждане,

ако просто

така са създадени.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво
  • Юри, Иржи 💐, благодаря Ви много! Ценя мнението Ви. Хубав ден!
  • Колко важно и правдиво е последното ти изречение, Силве!! Голяма метафора са тия къртици!...Те са вредни и под земята и в живота ни!
  • Силно! 👍
  • Благодаря Ви много, Георги, Бени, Кети, Симона, Петре и Дори за отделеното време и отзивите! Благодаря за любими! 🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...