Прекалено много

15 dic 2011, 11:50

Poesía » De amor

427 0 2

Любота ти беше преклено много,

за да мога да я понеса.

В изоставената ни бърлога,

под овъглените ни небеса,

ти късаше на пеперудите крилата.

А аз бях просто добра.

Не те попитах за правилата.

Стигаше ми само това,

че ти има и че си до мене,

че те дишам дори и в съня...

в бъдеще несподелено.

Като глухарчев пух отлетя...

И останаха кухи зеници

и простена една празнота.

Мъртъв дансинг с издъхнали птици -

слепи прилепи - цели ята.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.