Прекалено много
572
0
2
Любота ти беше преклено много,
за да мога да я понеса.
В изоставената ни бърлога,
под овъглените ни небеса,
ти късаше на пеперудите крилата.
А аз бях просто добра.
Не те попитах за правилата.
Стигаше ми само това,
че ти има и че си до мене,
че те дишам дори и в съня...
в бъдеще несподелено.
Като глухарчев пух отлетя...
И останаха кухи зеници
и простена една празнота.
Мъртъв дансинг с издъхнали птици -
слепи прилепи - цели ята.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
