В черния си свят допусна само теб,
разруши поредици от лед;
в самотния си ден усмихваше се с теб
радост внесе в живота ù клет...
Черните очи блестяха,
колко мила беше тя...
черните дрехи се смениха
и красива беше тя...
Щастлива? О, не знам,
но красива - да!
Тя обичаше те силно -
за нея ти бе светът...
И не искаше да идва
пак краят на нощта,
да те чака ù се струваше
непосилно през деня...
И само колко тежко беше,
мисълта за теб тежеше...
Тя те чакаше в нощта...
стоя будна до сутринта.
Прекрасен сън за нея -
ти стопли леденото ù сърце.
Но не, животът е жесток...
В черния си свят отново се затвори тя;
в самотния си свят тя знаеше, че е сама...
© Бездарна Todos los derechos reservados