В черния си свят допусна само теб,

разруши поредици от лед;

в самотния си ден усмихваше се с теб

радост внесе в живота ù клет...

Черните очи блестяха,

колко мила беше тя...

черните дрехи се смениха

и красива беше тя...

Щастлива? О, не знам,

но красива - да!

Тя обичаше те силно -

за нея ти бе светът...

И не искаше да идва

пак краят на нощта,

да те чака ù се струваше

непосилно през деня...

И само колко тежко беше,

мисълта за теб тежеше...

Тя те чакаше в нощта...

стоя будна до сутринта.

Прекрасен сън за нея -

ти стопли леденото ù сърце.

Но не, животът е жесток...

В черния си свят отново се затвори тя;

в самотния си свят тя знаеше, че е сама...