Към една страна далечна,
дето лятото е вечно,
студ земята не сковава,
бял снежец не завалява,
тръгват тъжни и без песен
птици прелетни наесен.
Без компас на юг отлитат.
Уморени дълго скитат
над морета, океани,
дружно, на ята събрани.
Водят ги напред умело
техните водачи смели. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse