Прелетните птици
Към една страна далечна,
дето лятото е вечно,
студ земята не сковава,
бял снежец не завалява,
тръгват тъжни и без песен
птици прелетни наесен.
Без компас на юг отлитат.
Уморени дълго скитат
над морета, океани,
дружно, на ята събрани.
Водят ги напред умело
техните водачи смели.
Чак във Африка се спират,
старите гнезда намират.
Там на топло те живеят,
ала чакат и копнеят
пак при нас да долетят,
щом цветята разцъфтят.
Всичко тука им е мило.
Тука те са се родили.
Тук най-синьо е небето,
тук най-щедро е полето.
Тук за първи път запяват,
дни щастливи изживяват.
Затова, щом дойде есен
и от вятъра понесен
чуеш тъжния им глас,
моля те, детенце, аз,
мило махай ти с ръчица
на отлитащите птици.
Нека знаят, че децата
чакат ги с любов в сърцата.
Че в България далечна
хора мили и сърдечни
цяла зима ще копнеят
да се върнат, да запеят.
Генка Богданова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Богданова Всички права запазени
