22 may 2018, 23:18

Прелитайки през времето

770 1 0

Прелитайки през времето 

 

Прелитайки през времето  назад,

когато бях си още млад,

беше време когато всичко се ядеше,

което мърдаше и си хвърчеше.

 

Поглеждах към далечния безкрай,

Невиждайки неговия край,

Усмихвах се на всички тия

Които мислеха че ние,

Младежите от новата порода,

Сме много по различни по природа.

 

Но знайте ли какво открих сега

Че времето си прави с нас шега,

И всичко се повтаря всеки път

Но с леко изменен калъп.

 

В матрицата живеем си така,

От пантивека без следа,

От всичко що сме преживели,

И всичко което сме видели.

 

Но няма да се сърдя аз

Защото знам че всеки час

Прекаран на земята наша

Отива право в Акаша.

 

А там е всичко в едно

Преди, сега и после,

Небойте се за утрешния ден

А просто си живейте.

 

 

Христо Христов

22.05.2018 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Hristov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...