Слънчеви поля и топлината на усмивки
липсват в нечия душа.
Алените макове изтичат от сърцето,
като леки неизказани въздишки.
Кой ще чуе викове,
пламтящи от горчивина,
докато чужда доброта
заслепява най-любимите очи..
© Кристина Антонова Todos los derechos reservados