Песен 6

Пренаписване...

Някак си със теб ми е добре

и не защото вън вали и е студено,

защото просто аз от векове,

все търся нещо в минало отнето.

Внезапно го открих смирено в теб -

походката, гласът и още нещо,

остатъци от някакъв човек,

когото някога обичах грешно,

но не със оня грях зарит в пръстта,

а с другия - все водопадно нежен,

отблясъци далечни във нощта

на старата любов по път безбрежен.

Но днес е друго, ти си звездно нов -

безкрайно силен, смел, докрай разлистен,

животът тъй безмилостно суров

за всички знам, ще бъде пак пречистен.

А другия къде ли е... незнам.

Върви самотен някъде през бури,

копнее за забравения Рай,

отхвърлил бремето на ред заблуди.

Кога ще стигне, Бог ще отреди,

за да запеят звездни коловози,

към бъдното в забравени следи

мечтите ни отнасят еднорози.

И някой ден при синьото море,

отново фар вълшебен ще засвети,

обичано е моето сърце

от две вълшебни огнени комети.

09.10.2024г.

Елица

На Жоро

"Била ли си обичана преди

едва сега ще можеш да откриеш..."

Евтим Евтимов