10 окт. 2024 г., 15:04

Пренаписване...

547 0 0

 

Песен 6

Пренаписване...

 

Някак си със теб ми е добре

и не защото вън вали и е студено,

защото просто аз от векове,

все търся нещо в минало отнето.

Внезапно го открих смирено в теб -

походката, гласът и още нещо,

остатъци от някакъв човек,

когото някога обичах грешно,

но не със оня грях зарит в пръстта,

а с другия - все водопадно нежен,

отблясъци далечни във нощта

на старата любов по път безбрежен.

Но днес е друго, ти си звездно нов -

безкрайно силен, смел, докрай разлистен,

животът тъй безмилостно суров

за всички знам, ще бъде пак пречистен.

А другия къде ли е... незнам.

Върви самотен някъде през бури,

копнее за забравения Рай,

отхвърлил бремето на ред заблуди.

Кога ще стигне, Бог ще отреди,

за да запеят звездни коловози,

към бъдното в забравени следи

мечтите ни отнасят еднорози.

И някой ден при синьото море,

отново фар вълшебен ще засвети,

обичано е моето сърце

от две вълшебни огнени комети.

 

09.10.2024г.

Елица

На Жоро

 

"Била ли си обичана преди

едва сега ще можеш да откриеш..."

Евтим Евтимов

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...