Помниш ли деня, когато
живя за себе си и никой
не питаше как си, защото
душата търсеше смисъл и покой.
Помниш ли нощта, когато
показах ти, че всичко е различно,
мигът бе блажен, защото
го нямаше онова отношение сценично.
© Ами Тола Todos los derechos reservados
За да се почувства нещо написано от друг трябва да се влезе тихо незабележимо в душевността му...Като в Катедрала...
Не спирай да пишеш!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!