10 мар. 2006 г., 23:32

Преобразих те

771 0 1

Помниш ли деня, когато
живя за себе си и никой
не питаше как си, защото
душата търсеше смисъл и покой.

Помниш ли нощта, когато
показах ти, че всичко е различно,
мигът бе блажен, защото
го нямаше онова отношение сценично.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ами Тола Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз много обичам да се ровя във старите страници на този сайт и да си откривам стихчета , които други не са открили....

    За да се почувства нещо написано от друг трябва да се влезе тихо незабележимо в душевността му...Като в Катедрала...

    Не спирай да пишеш!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...