17 jul 2007, 13:41

ПРЕРАЖДАНЕ...

  Poesía
1.5K 0 17
Във вятър ще се преродя,
да заравям пръсти в косите ти,
с нежен шепот в нощта
да те милвам с мечтите си.

Може да се преродя в звезда,
да те целувам вечер щом заспиш,
да те прегръщам с златна светлина,
а ти от мойте ласки да гориш...

В птица мога да се преродя,
гнездото си до твоя дом да свия
и да ти пея все за любовта -
най-висшата от всичките магии...

А може би в светулка по-добре
да ме откриеш, щом ме няма вече?
В мечтите, като дъхаво поле,
ще ти намигам със сърце-фенерче.

Най-добре да се вселя в сълза
в лицето ти вовеки да засъхна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....