ПРЕРАЖДАНЕ...
Във вятър ще се преродя,
да заравям пръсти в косите ти,
с нежен шепот в нощта
да те милвам с мечтите си.
Може да се преродя в звезда,
да те целувам вечер щом заспиш,
да те прегръщам с златна светлина,
а ти от мойте ласки да гориш...
В птица мога да се преродя,
гнездото си до твоя дом да свия
и да ти пея все за любовта -
най-висшата от всичките магии...
А може би в светулка по-добре
да ме откриеш, щом ме няма вече?
В мечтите, като дъхаво поле,
ще ти намигам със сърце-фенерче.
Най-добре да се вселя в сълза
в лицето ти вовеки да засъхна...
да заравям пръсти в косите ти,
с нежен шепот в нощта
да те милвам с мечтите си.
Може да се преродя в звезда,
да те целувам вечер щом заспиш,
да те прегръщам с златна светлина,
а ти от мойте ласки да гориш...
В птица мога да се преродя,
гнездото си до твоя дом да свия
и да ти пея все за любовта -
най-висшата от всичките магии...
А може би в светулка по-добре
да ме откриеш, щом ме няма вече?
В мечтите, като дъхаво поле,
ще ти намигам със сърце-фенерче.
Най-добре да се вселя в сълза
в лицето ти вовеки да засъхна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
