Прераждане
И след седем живота и нови прераждания
аз отново за теб ще живея
Ще те търся безумно във Рая и Ада
и за твойта любов ще копнея…
Всяка буря от снежни ,студени потайности
ще рисува очите ти,вперени в мен
Всеки тътен на жертвени,алени клади
ще кръщава на теб моя ден…
Дързък вятър студен от мен ще те взема
Нежен прилив при мен ще те връща
Ще те търся тревожна по стръмните хребети,
ще те следвам в незнайните пътища
В тъмни доби цветя и небе ще сънувам,
ще копнея за бликащи кладенци.
С облак свъсен дъга и слънца ще рисувам
Хляб ще давам на молещи странници…
Ще танцувам сама със върхарите борови
озарени от хиляди пръски роса
Ще ме пари неспирно предателски говор
ще съм дъх на зелена,косена трева.
Седем тежки шамии ще скътам в сърцето
Седем чана ще пеят по пасища тучни
Седем кръгли луни ще обходят небето
Седем стомни вода ще налея от ручея…
© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много хубаво!
-
Харесах!
-
Сърдечен поздрав .И на мен особено ми хареса последния стих.
-
Задъхан стих с колоритна образност и много емоция!Удоволствие бе да прочета!
-
Мотивация, всеотдайност, копнеж...! Обаятелен стил! Впечатли ме! Поздрав!
-
Браво! Красива образност
Хубав ден, Дани!!! -
Разчитаемо е,не е като рецепта за отровни лекарства и лекува с поезията си!Поздрав!
-
Страхотно наричане!
-
Дано заслужава,Дани!
Иначе ще загубиш себе си от толкова отдаденост!
Прекрасен стих! -
Копнеж вав всеки стих!Харесва ми!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Целувам очите ти!
/ провокирано от стиховете на
danigallery /
Сипи ми чаша любовна магия!
Капка тъга тури за синджир!
Жаден да ходя, а все да ти пия,
тебе да искам - сега и подир...
Земната гръд от обич да тръпне.
Сърцето да ври - огнен вулкан.
Извор в очите. Небето да тътне.
Една нестинарка. Аз приласкан...
"Древна весталко на моите мисли,
всички пътеки на теб подарих!
Дива магьоснице, с любов ме ориса!"
Как да се скрия, кажи ми, зад стих?!
"Грях ли е обич светла и чиста?!
Срам ли е нежност, щом подариш?!"
Вино си тежко, прекипяло, но искащо
очи да те милват... да не можеш да спиш...
"Ти, моя Пролет, Есен и Зима,
ти, моя Сила, Порив и Смях,"
целувам очите ти, затова че те има!
Щастлив съм, Любов, че до теб остарях!