10 may 2016, 21:08

Прераждане

  Poesía » Otra
1.1K 0 10

След тъмата на нощите в бяло са дните

и заспива укротена умората,

след кошмарните бдения блясват очите

да се пълнят със цветни истории,

след унинието грозно изправяш гърдите,

и отхвърляш на хората злобата,

и след тези усилия ти се раждаш отново,

пак посрещаш зората над себе си,

и лекуваш душата си с билката силна,

твойта вяра, непредала живота ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесно и оригинално сравнение на вярата с билка, която лекува душата в този хубав поетичен текст. Поздравление, Сеси!
  • Благодаря за хубавите коментари, Владимир, Росица!
  • С Кети. Поздравления!
  • Чудесно!
  • Благодаря от сърце, Таня, Исмаил - Али, Йоана, Мартина, Кети, че бяхте тук и споделихте! Има мигове, когато оцеляваш само благодарение на вярата!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....