След тъмата на нощите в бяло са дните
и заспива укротена умората,
след кошмарните бдения блясват очите
да се пълнят със цветни истории,
след унинието грозно изправяш гърдите,
и отхвърляш на хората злобата,
и след тези усилия ти се раждаш отново,
пак посрещаш зората над себе си,
и лекуваш душата си с билката силна,
твойта вяра, непредала живота ти.