3 ago 2019, 17:50

Прераждането на Венера 

  Poesía » Filosófica
578 0 3

 

В бяла раковина побирам се цяла.

Океанът ми е дом, пяната – майка.

В скута мой утихва воят на прибоя.

На пясъчния замък покривът рухва.

 

Била съм тук във времена далечни.

Съзрял ме на брега пръв Ботичели.

Подал ми ръка, отвел ме в дома си.           

Зората закъсняла с цели три епохи.

 

Не са нужни дълги хроники, книги.

Раковината бяла до ухо долепим ли,

чуваме истини за света ни човешки.

Глъч вавилонска там от векове ехти.

 

Самадхи

© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не е скала, а настроение. Добре си е добре, хубаво хубаво, има и приятно, нежно, изненадващо. И всички са равни - аз лично харесвам нещо. Не разбирам от поезия, просто изразявам отношение. Положително.
  • Благодаря, Георги! Имаш интересна скала за оценка: добро, приятно, хубаво. После? Прекрасно и чудесно ли следват? Надявам се все някога да получа по-висока оценка. Иконка - усмивка!
  • Хубаво...
Propuestas
: ??:??