Прераждането на Венера
В бяла раковина побирам се цяла.
Океанът ми е дом, пяната – майка.
В скута мой утихва воят на прибоя.
На пясъчния замък покривът рухва.
Била съм тук във времена далечни.
Съзрял ме на брега пръв Ботичели.
Подал ми ръка, отвел ме в дома си.
Зората закъсняла с цели три епохи.
Не са нужни дълги хроники, книги.
Раковината бяла до ухо долепим ли,
чуваме истини за света ни човешки.
Глъч вавилонска там от векове ехти.
Самадхи
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados
