Прераждането на Венера
В бяла раковина побирам се цяла.
Океанът ми е дом, пяната – майка.
В скута мой утихва воят на прибоя.
На пясъчния замък покривът рухва.
Била съм тук във времена далечни.
Съзрял ме на брега пръв Ботичели.
Подал ми ръка, отвел ме в дома си.
Зората закъсняла с цели три епохи.
Не са нужни дълги хроники, книги.
Раковината бяла до ухо долепим ли,
чуваме истини за света ни човешки.
Глъч вавилонска там от векове ехти.
Самадхи
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени
