В бяла раковина побирам се цяла.
Океанът ми е дом, пяната – майка.
В скута мой утихва воят на прибоя.
На пясъчния замък покривът рухва.
Била съм тук във времена далечни.
Съзрял ме на брега пръв Ботичели.
Подал ми ръка, отвел ме в дома си.
Зората закъсняла с цели три епохи.
Не са нужни дълги хроники, книги.
Раковината бяла до ухо долепим ли,
чуваме истини за света ни човешки.
Глъч вавилонска там от векове ехти. ...