С камък воденичен ще се хвърля
в бездната зелена
на очите ти
и като зимен дъх ще чезна
в дланите ти топли,
безразсъдни.
Ще пия с устни сухи
от извора на сънища и грехове
несбъднати,
и ще се давя в капки,
от сълзи пресъхнали.
Ще тръгна гола -
с венец от маргарити,
към кладата на
твоите прегръдки,
оттам на Дявола ще се усмихна,
защото знам присъдата
за всяко престъпление
на моето сърце.
© Даниела Todos los derechos reservados