9 may 2010, 19:04

Престъпления на сърцето

  Poesía
1.1K 0 6

               

 

            С камък воденичен ще се хвърля

            в бездната зелена

            на очите ти

            и като зимен дъх ще чезна

            в дланите ти топли,

            безразсъдни.

            Ще пия с устни сухи

            от извора на сънища и грехове

            несбъднати,

            и ще се давя в капки,

            от сълзи пресъхнали.

            Ще тръгна гола -

            с венец от маргарити,

            към кладата на

            твоите прегръдки,

            оттам на Дявола ще се усмихна,

            защото знам присъдата

            за всяко престъпление

            на моето сърце.

                                           

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И пак тези зелени очи...! Красиво и вълнуващо... Поздрави!
  • Стели, Люсил, Lotrek, благодаря за прочита и ...!!!
  • " О, слабост... твоето име е .... " ....... !!!
  • с глас се смях на коментара ти, Люсилче
    то удивлението хич не е трудно
    *
    поздравявам те, Даниела
  • Не е трудно да повторя Стелчето... !!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...