С камък воденичен ще се хвърля
в бездната зелена
на очите ти
и като зимен дъх ще чезна
в дланите ти топли,
безразсъдни.
Ще пия с устни сухи
от извора на сънища и грехове
несбъднати,
и ще се давя в капки,
от сълзи пресъхнали.
Ще тръгна гола - ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up