С камък воденичен ще се хвърля
в бездната зелена
на очите ти
и като зимен дъх ще чезна
в дланите ти топли,
безразсъдни.
Ще пия с устни сухи
от извора на сънища и грехове
несбъднати,
и ще се давя в капки,
от сълзи пресъхнали.
Ще тръгна гола -
с венец от маргарити,
към кладата на
твоите прегръдки,
оттам на Дявола ще се усмихна,
защото знам присъдата
за всяко престъпление
на моето сърце.
© Даниела All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
