30 jun 2005, 11:23

През гори и планини

  Poesía
1.3K 0 0
Мисъл под запор.
Радост във затвор.
Смисъл заблуден.
Поглед заледен.

Живея във един абсурд
и всеки мисли, че съм луд.
Светът е всеки ден различен
на калейдоскоп приличен.

Виждам синьо.
Виждам бяло.
Ти замина.
Аз останах.

Няма топли цветове.
Духат сухи ветрове.
Но до утрешния ден
Вече ще съм променен.

Съществувах само аз -
отвъд мене беше мраз.
Но тя дойде, дойде и той...
Какъв бе той, какъв развой...

Беше тъмно.
И червено.
Беше златно.
И зелено.

И живяхме, и успяхме
да достигнем до върха,
но накрая проумяхме -
насаме сме със страха.

Край със него, не със мен -
той си тръгна разрушен.
Тя остана, аз - със нея.
бях замислен и отвеян.

Осъзнах, че не подбирам,
защото търся само теб.
Защо едва сега разбирам,
че от тебе съм обзет?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Фредерик Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...