Мисъл под запор.
Радост във затвор.
Смисъл заблуден.
Поглед заледен.

Живея във един абсурд
и всеки мисли, че съм луд.
Светът е всеки ден различен
на калейдоскоп приличен.

Виждам синьо.
Виждам бяло.
Ти замина.
Аз останах.

Няма топли цветове.
Духат сухи ветрове.
Но до утрешния ден
Вече ще съм променен.

Съществувах само аз -
отвъд мене беше мраз.
Но тя дойде, дойде и той...
Какъв бе той, какъв развой...

Беше тъмно.
И червено.
Беше златно.
И зелено.

И живяхме, и успяхме
да достигнем до върха,
но накрая проумяхме -
насаме сме със страха.

Край със него, не със мен -
той си тръгна разрушен.
Тя остана, аз - със нея.
бях замислен и отвеян.

Осъзнах, че не подбирам,
защото търся само теб.
Защо едва сега разбирам,
че от тебе съм обзет?