30 nov 2008, 9:04

През очите на тълпата

  Poesía » Otra
1.3K 0 4

Да бъдеш силен даже пред смъртта,

да издържиш в играта на съдбата,

която те потапя в греха,

превръщайки те в съдник на живота.

 

Тълпата аплодира във възторг

поредния убит от теб нещастник,

а ти се бориш просто за живот,

макар и вечно да си грешник.

 

Човешкото полека те напуска,

опиянен в борбата си сега,

поредна жертва пада в прах гротеско

и публиката пак е на крака.

 

Но истината публика не вижда,

кой всъщност тук е император,

тя в празен Колизеум се процежда

с последен вик на Гладиатор!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наталия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...