Nov 30, 2008, 9:04 AM

През очите на тълпата 

  Poetry » Other
930 0 4

Да бъдеш силен даже пред смъртта,

да издържиш в играта на съдбата,

която те потапя в греха,

превръщайки те в съдник на живота.

 

Тълпата аплодира във възторг

поредния убит от теб нещастник,

а ти се бориш просто за живот,

макар и вечно да си грешник.

 

Човешкото полека те напуска,

опиянен в борбата си сега,

поредна жертва пада в прах гротеско

и публиката пак е на крака.

 

Но истината публика не вижда,

кой всъщност тук е император,

тя в празен Колизеум се процежда

с последен вик на Гладиатор!

© Наталия Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??