През очите на тълпата
Да бъдеш силен даже пред смъртта, да издържиш в играта на съдбата, която те потапя в греха, превръщайки те в съдник на живота.
Тълпата аплодира във възторг поредния убит от теб нещастник, а ти се бориш просто за живот, макар и вечно да си грешник.
Човешкото полека те напуска, опиянен в борбата си сега, поредна жертва пада в прах гротеско и публиката пак е на крака.
Но истината публика не вижда, кой всъщност тук е император, тя в празен Колизеум се процежда с последен вик на Гладиатор! |
© Наталия Иванова All rights reserved.
