През прозореца на влака II

30 may 2010, 1:05

Poesía » Otra

440 0 0

Зелена река разплита коси

и ги суши на слънце.

Дървета с мъхнати пръсти

изглаждат бръчките по лицата си.

Скалите - симфония в сиво -

каменни водопади.

Червена пръст като пламък

посипва с безразличие пътя ни.

Малки къщи някак страхливо

пръснати като пилци.

Не виждам хора. По-добре.

Щяха да развалят магията.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.