През прозореца на влака II

30.05.2010 г., 1:05 ч.

Поезия » Друга

479 0 0

Зелена река разплита коси

и ги суши на слънце.

Дървета с мъхнати пръсти

изглаждат бръчките по лицата си.

Скалите - симфония в сиво -

каменни водопади.

Червена пръст като пламък

посипва с безразличие пътя ни.

Малки къщи някак страхливо

пръснати като пилци.

Не виждам хора. По-добре.

Щяха да развалят магията.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.