През прозореца на влака V

14 abr 2011, 16:12

Poesía » Otra

519 0 4

Пак съм на път... и отново се радвам на Искърското дефиле. Пролетно...

Пролетта гърдите на скалите сгрява.

Червенеят те от нетърпение.

В скута им реката сънно шава,

пътя си поела със смирение.

Старите дървета се протягат.

Тихо пукат дървените кости.

Сенки пролетни покорно лягат

по ливадите като килим за гости.

Птичите ята в простора блесват.

Песента им блъска се в Небето.

И внезапно всичко ми е лесно...

И сърцето ми е с Пролетта заето.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Enena (Елена Нинова)

2011-04-16T15:01:18+03:00

Като чета това все едно че виждам топлинката в очите ти.Поздрав!
velikataniki (Николина Милева)

2011-04-14T20:43:37+03:00

браво,страхотно
Traum (Цвети Йорданова)

2011-04-14T19:16:25+03:00

От целия стих лъха ведра пролетна атмосфера, пресъздадена с красиви метафори! Поздрав, Нина!
Katriona (Кети Рашева)

2011-04-14T17:57:50+03:00

Ух, че хубаво, особено след днешния противно снежен и мокър ден, стана ми мило и топло на душата!