17 feb 2009, 3:55

През рамката надничам 

  Poesía
834 0 7
Рошави,
годините през рамката
надничат...
Образът
в картината
протяга си
ръце...
Да започна сюжета
на чисто...
късно е,
а рамката стяга,
платното
белее,
цветовете
в палитрата скърцат
и съхнат...
Рисувам
със пръсти,
по спомен и слух...
През рамката 
... надничам.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чувството е като при мастурбация, като свършиш и чак тогава виждаш че картина няма - само рамка!
  • има ли рамка, има задръжки скъпа Ели.....!
    ти си прекрасен свободомислещ човек....!
    не ти трябват рамки....
    разбий ги....МОЖЕШ...!!!!
    те сковават...
    прегръдки горещи...от вълчан!!!!

    на чисто е винаги по добре....



  • Никога не е късно, а по памет какви картини стават...
  • Красива ти е рамката, а ти... рисувай!
    Аз ще надничам, както днес!
  • Таня, Русин, страхотна подкрепа, само как звучи: Нови рамки, а сюжети - колкото щеш!!! Как да не ти се пририсува по стената....!
  • Има някъде нови рамки...!Поздрави, Ели!
  • Надничай, а сюжети - колкото щеш! Поздрав, Ели!
Propuestas
: ??:??