Как искам ти да си до мен!
Да погаля устните с целувка,
да обгърна твоето сърце.
Да запълня празнотата
и да заживея в светлината.
Векове са часовете, всеки ден е нощ.
Спътник е луната, но покрита с черен дим.
Димът обгърнал е света
и не мога да намеря път към твоята душа.
Безнадежден вик дочух в тишината -
дали това е самотата!
"Искам те при мен!" - прошепваше ми тя.
Моля те, ела, защото ще умра!!!
© Самотна Душа Todos los derechos reservados